“Must-runs” – кратки видео сегменти, създадени централно от Sinclair Broadcast Group – пристигат ежедневно в телевизионните станции, собственост на Sinclair Broadcast Group. Мениджърите на станции в цялата страна са инструктирани да ги включат в предаването за период от 24 или 48 часа.
От ноември 2015 г. Sinclair изисква от своите станции да излъчват ежедневно рубрика от “Бюрото за предупреждение за тероризъм”, която предоставя актуални новини, свързани с тероризма, от цял свят. По време на предизборната кампания миналата година тя изпрати пакет, в който наред с другото се посочваше, че избирателите не трябва да гласуват за Хилъри Клинтън, защото Демократическата партия има история, в която е подкрепяла робството. Неотдавна Синклер изиска от станциите да излъчват кратък клип, в който вицепрезидентът на компанията по новините Скот Ливингстън обвини националната новинарска индустрия, че генерира “фалшиви новини”.
Тъй като Sinclair се подготвя да увеличи стабилната си мрежа от местни телевизионни станции с предложеното придобиване на Tribune Media, което ще добави 42 станции към 173-те на Sinclair, организациите за защита на правата изразиха загриженост относно размера и обхвата на обединената компания. Нейните станции ще обхванат повече от 70% от домакинствата, включително много от най-населените градове.
Критиците на сделката се позовават и на склонността на Sinclair да използва станциите си, за да преследва предимно дясноориентирана програма. Някои от журналистите на компанията изразяват загриженост относно натрапчивите указания от централата, дължащи се на тази практика.
Именно това се случи в Сиатъл, прогресивен град, където Sinclair притежава телевизионната станция KOMO. В интервюта от предишните няколко дни осем настоящи и бивши служители на KOMO описаха нюзрума, в който някои от тях се оплакват от програмните заповеди на Sinclair, особено от задължителните предавания, които според тях са твърде политически ориентирани и често са с ниско качество. Те споменаха и елементи като ежедневната анкета, която според тях понякога задава подвеждащи въпроси.
Журналистите описват малки прояви на неподчинение в KOMO, като например пускането на частите по време на ниска гледаемост или точно преди или след рекламните паузи, за да се смесят с платените реклами. Всички те говориха при условие за анонимност, защото се страхуваха от ответни мерки от страна на корпорацията.
Според разпитаните това, че се намират на другия край на страната от корпоративните офиси край Балтимор, им дава възможност да си поемат известна доза въздух. Това обаче не винаги е така.
